Тристранката не постигна съгласие по проекта за Закона за държавния бюджет за 2023 г.
Националният съвет за тристранно съдействие (НСТС) не реализира единодушие по плана за Закона за държавния бюджет за 2023 година Социалните сътрудници показаха като съществена причина заложения бюджетен недостиг и отдалечаването на участието на България в еврозоната, съобщи Българска телеграфна агенция.
Принципите, които са употребявани и бяха годни за правенето на предходните два бюджета ,
са годни и за този, сподели вицепремиерът и министър на труда и обществената политика Лазар Лазаров. Отговорността е на този, който би трябвало да внесе този план, както и на този, който ще го поддържа и приложи, добави той. По думите му за първи път Министерството на финансите е загърбило консервативния модел за обмисляне на приходите и това е оптимистичен вид на приходите, а за разноските е реален вид.
Изготвянето и приемането на държавния бюджет е най-важната задача както за служебното държавно управление ,
по този начин и за политическите партии, показани в Народното събрание, сподели Людмила Петкова, заместник-министър на финансите пред представянето на плана за бюджет. Приетите законодателни промени и политически решения от последните няколко Народното събрание оказват негативно влияние върху приходната част на бюджета и водят до увеличение на разноските, уточни тя. По думите ѝ плановете на Министерството на финансите не престават да демонстрират, че при опазване на действието на признатите политики през предходната година и без предприемане на приходни и разходни ограничения, дефицитът за тази година ще бъде 6.4 на 100 от Брутния вътрешен артикул.
Петкова напомни, че предложенията за промени в данъчното законодателство бяха оповестени през март за публично разискване и уточни ,
че след явен политически сигнал от партиите, че препоръчаните промени няма да бъдат подкрепени и признати от Народното събрание, служебното държавно управление предлага план на държавен бюджет за 2023 година, при настоящи политики, с недостиг 6.4 на 100 от Брутният вътрешен продукт, без да бъдат отразени направените приходни ограничения. Макроикономическата прогноза на МФ планува през 2023 година закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1,8% по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,3 %. Прогнозната оценка на приходите е на база на главните параметри на макроикономическата прогноза и при опазване на настоящата данъчна политика – без нови налози, без промени в главните налози, в това число настоящи общоприети понижени данъчни ставки, като главният акцент е възстановяване на събираемостта на приходите, сподели още Петкова.
През 2023 година плануваните доходи са общо в размер на 65,8 млрд.лв. ,
като 51,8 млрд.лв. от тях са данъчно-осигурителни доходи, 9,9 млрд.лв – неданъчни доходи, 4 млрд.лв. – помощи и дарения. Ръстът на приходите спрямо 2022 година е единствено един милиард лв., уточни още Петкова.
При разноските растежът спрямо предходната година е 11,5 млрд.лв., като общо плануваните разноски за тази година са 77,7 млрд.лв.
Минималният размер на фискалния запас към 31 декември 2023 година е планувано да остане неизменен и е 4,5 млрд.лв.
Въз основа на допусканията, за интервала 2023-2025 година се планува равнището на държавния дълг да доближи до 46,7 млрд.лв, което е 25,3% от Брутният вътрешен продукт, а към края на 2025 година да доближи до 33% от Брутният вътрешен продукт, уточни още Петкова.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България не поддържаха оферти план,
защото методът на доходи и разноски води до несъразмерния недостиг. В средносрочната прогноза е изчислено, че за идващите две години бюджетният недостиг ще продължи да бъде над 3%, което отдалечава България от главния ѝ приоритет – участие в еврозоната, евентуално за 10-годишен интервал, сподели Добрин Иванов от асоциацията. Бюджетните дефицити рефлектират и върху държавния дълг и вървим към задлъжняване на страната. Основните виновници за това положение на обществените финанси са дейностите на политиците и безотговорното им отношение към съставянето на постоянно държавно управление, добави Иванов.
Българска стопанска камара се въздържа от поддръжка, сподели Станислав Попдончев и стимулира решението с отдалечаването
на България от участие в еврозоната и в Организацията за икономическо съдействие и развиване. Най-голямо усещане вършат средствата, планувани за финансови разноски, и е ясно, че до 10 млрд.лв. будят неразбиране по какъв начин биха могли да бъдат осъществени до края на годината, добави той. От камарата молим да се резервира бюджетният недостиг до 3 % и към този момент да не се вършат радикални промени в данъчната система, добави той.
Високият недостиг е плуване по течението, не поддържаме и повишението на държавния дълг ,
не поддържаме претекстовете за увеличението на заплатите в администрацията по метода, по който се случва, сподели Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата, аргументирайки неналичието на поддръжка към плана за държавен бюджет. По думите му не са планувани ограничения за ограничавания и икономии. От палатата не подкрепихме изказването на Министерството на финансите за това, че се отхвърляме да влизаме в еврозоната идната година, напомни той.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България
и от Съюза за стопанска самодейност на жителите също показаха отзиви, че няма да поддържат оферти план.
От КТ „ Подкрепа “ и от КНСБ показаха терзанията си
от неналичието на ограничения за понижаване на недостига и за гарантиране на растеж на приходите на заетите лица.
Социалните сътрудници разискаха плана за Закона за държавния бюджет за 2023 година, както и плановете на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното публично обезпечаване за 2023 година, като по нито един от плановете не реализираха единодушие.
Националният съвет за тристранно съдействие не реализира единодушие по плана за бюджет на НЗОК за 2023 година
Проектът беше подсилен от синдикалните организации, само че част от работодателските организации не показаха поддръжката си. Проектът планува бюджетът на НЗОК за 2023 година да бъде над 7 милиарда лева
За първична извънболнична здравна помощ се плануват близо 445 млн. лева, за профилирана извънболнична здравна помощ – 447 млн. лева, за дентална помощ – 265 млн. лева, за болнична помощ – 3 269 млн. лева, за медико-диагностични действия – 175 млн. лева, за медикаменти, медицински произведения и диетични храни – 1 692 млн. лева и други, каза управителят на НЗОК доктор Йорданка Пенкова.
За тази година нарастването на средствата в бюджета е близо 900 млн. лева , уточни още тя. В приходната част има растежи, съобразени с нарасналата минимална работна заплата и с нарасналите праговете за обезпечаване. В разходната част най-голямо е нарастването в здравноосигурителните заплащания - над 6 милиарда лева, което е с 821 млн. повече, сподели още Пенкова.
Има понижение на средствата - с 30 млн. лева, за медико-диагностичните действия, което е поради отпадналата нужда от проучвания за коронавирусна зараза, изясни доктор Пенкова и означи, че все пак плануваните средства са повече спрямо касовото осъществяване за 2022 година По думите ѝ в частта за медико-диагностични проучвания през предходната година са останали 60 млн. лева неусвоени.
Председателят на Надзорния съвет на НЗОК Момчил Мавров сподели, че има значителен растеж в средствата, планувани за медицински произведения, който е с 26 млн. лева повече. Мотивите за нарастването на разноските за първична здравна помощ са свързани с новите действия и размери, които следва да се заплащат в региона на детското опазване на здравето и за диспансерни и профилактични прегледи.
Предвижда се обезпечаване на спомагателни средства и за работещите в труднодостъпни и отдалечени места , добави той. Предстои рамковото договаряне за лечебните заведения и вероятно договаряне на нови цени и размери в болничната помощ, които да бъдат настоящи и да покриват потребностите, изключително в региона на детското опазване на здравето, където се чака повишение на цената на клиничните пътеки, добави Мавров.
Добрин Иванов от Асоциацията на индустриални капитал в България уточни, че организацията се въздържа от поддръжка на плана на бюджет, като се стимулира с това, че в плана се резервира съотношението на разходната част на бюджета с предходните години. Здравноосигурителният модел е сбъркан, защото акцентът на здравноосигурителната система се слага върху лекуването на скъпоструващи болести със скъпи медикаменти, вместо да се акцентира на профилактиката и предварителната защита. Винаги сме препоръчвали да се покачат средствата за профилактика, добави той. Иванов добави, че от асоциацията упорстват да се вкарат интелигентни решения за надзор.
Станислав Попдончев от Българска стопанска камара уточни, че действителният растеж по отношение на осъществяването е към 600 млн. лева На експертно равнище подкрепихме плана, само че имаме запаси и не можем да подкрепим бюджета на този стадий поради неналичието на политики, добави той. По думите му с предложенията не се трансформира философията на бюджета. Публичните разноски са към 4.6 на 100 от Брутния вътрешен артикул, разноските за директни заплащания от пациентите са два пъти по-високи спрямо тези в Европейски Съюз.
За предходната година разноските за медикаменти за сметка на популацията надвишават 3 милиарда лева Вноските от страна на страната са не повече от 60 лева, а бизнесът внася 120 лева, сподели още той. Поради липса на политики и опазване на практики, които деформират системата, се въздържаме от поддръжка, уточни Попдончев.
Цветан Симеонов, представител на Българската търговско-промишлена палата, означи, че са склонни да поддържат оферти план, само че имат забележки, свързани с нуждата от усилване на контрола върху изразходването на средствата.
Свилена Димитрова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България сподели, че поддържат мнението на работодателските организации, които показват паника от неналичието на качествена смяна в метода на обмисляне на бюджета и прикани страната да постави старания да внася цялостния размер на дължимите здравни осигуровки за групите лица, които обезпечава. С оглед на изискванията, в които се намираме и служебно държавно управление, което поставя старания да има баланс в страната, мнението ни е да подкрепим бюджета, добави тя. По думите ѝ провокациите пред този бюджет са огромни .
От Съюза за стопанска самодейност на жителите показаха поддръжката си за плана на бюджет.
От КНСБ и от КТ „ Подкрепа “ също показаха поддръжка към плана за бюджет, само че Валери Апостолов от КТ„ Подкрепа “ изрази сдържаност от страна на синдиката във връзка с разноските за хонорари на медиците. По думите му за тях ще останат малко над 5 млн. лева, което ще стигне за не повече от 7% нарастване, а от синдиката желаят да има най-малко 15% повече.
Социалните сътрудници разискват плана за Закона за държавния бюджет за 2023 година, както и плановете на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното публично обезпечаване за 2023 година
На 21 април служебният министър-председател Гълъб Донев и служебният министър на финансите Росица Велкова оповестиха, че държавното управление ще внесе в Народното събрание Закона за държавния бюджет, създаден на база на настоящото законодателство. Предложеният бюджет е с недостиг от 6,4% от брутния вътрешен артикул, което е съвсем 12 милиарда лв..
Принципите, които са употребявани и бяха годни за правенето на предходните два бюджета ,
са годни и за този, сподели вицепремиерът и министър на труда и обществената политика Лазар Лазаров. Отговорността е на този, който би трябвало да внесе този план, както и на този, който ще го поддържа и приложи, добави той. По думите му за първи път Министерството на финансите е загърбило консервативния модел за обмисляне на приходите и това е оптимистичен вид на приходите, а за разноските е реален вид.
Изготвянето и приемането на държавния бюджет е най-важната задача както за служебното държавно управление ,
по този начин и за политическите партии, показани в Народното събрание, сподели Людмила Петкова, заместник-министър на финансите пред представянето на плана за бюджет. Приетите законодателни промени и политически решения от последните няколко Народното събрание оказват негативно влияние върху приходната част на бюджета и водят до увеличение на разноските, уточни тя. По думите ѝ плановете на Министерството на финансите не престават да демонстрират, че при опазване на действието на признатите политики през предходната година и без предприемане на приходни и разходни ограничения, дефицитът за тази година ще бъде 6.4 на 100 от Брутния вътрешен артикул.
Петкова напомни, че предложенията за промени в данъчното законодателство бяха оповестени през март за публично разискване и уточни ,
че след явен политически сигнал от партиите, че препоръчаните промени няма да бъдат подкрепени и признати от Народното събрание, служебното държавно управление предлага план на държавен бюджет за 2023 година, при настоящи политики, с недостиг 6.4 на 100 от Брутният вътрешен продукт, без да бъдат отразени направените приходни ограничения. Макроикономическата прогноза на МФ планува през 2023 година закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1,8% по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,3 %. Прогнозната оценка на приходите е на база на главните параметри на макроикономическата прогноза и при опазване на настоящата данъчна политика – без нови налози, без промени в главните налози, в това число настоящи общоприети понижени данъчни ставки, като главният акцент е възстановяване на събираемостта на приходите, сподели още Петкова.
През 2023 година плануваните доходи са общо в размер на 65,8 млрд.лв. ,
като 51,8 млрд.лв. от тях са данъчно-осигурителни доходи, 9,9 млрд.лв – неданъчни доходи, 4 млрд.лв. – помощи и дарения. Ръстът на приходите спрямо 2022 година е единствено един милиард лв., уточни още Петкова.
При разноските растежът спрямо предходната година е 11,5 млрд.лв., като общо плануваните разноски за тази година са 77,7 млрд.лв.
Минималният размер на фискалния запас към 31 декември 2023 година е планувано да остане неизменен и е 4,5 млрд.лв.
Въз основа на допусканията, за интервала 2023-2025 година се планува равнището на държавния дълг да доближи до 46,7 млрд.лв, което е 25,3% от Брутният вътрешен продукт, а към края на 2025 година да доближи до 33% от Брутният вътрешен продукт, уточни още Петкова.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България не поддържаха оферти план,
защото методът на доходи и разноски води до несъразмерния недостиг. В средносрочната прогноза е изчислено, че за идващите две години бюджетният недостиг ще продължи да бъде над 3%, което отдалечава България от главния ѝ приоритет – участие в еврозоната, евентуално за 10-годишен интервал, сподели Добрин Иванов от асоциацията. Бюджетните дефицити рефлектират и върху държавния дълг и вървим към задлъжняване на страната. Основните виновници за това положение на обществените финанси са дейностите на политиците и безотговорното им отношение към съставянето на постоянно държавно управление, добави Иванов.
Българска стопанска камара се въздържа от поддръжка, сподели Станислав Попдончев и стимулира решението с отдалечаването
на България от участие в еврозоната и в Организацията за икономическо съдействие и развиване. Най-голямо усещане вършат средствата, планувани за финансови разноски, и е ясно, че до 10 млрд.лв. будят неразбиране по какъв начин биха могли да бъдат осъществени до края на годината, добави той. От камарата молим да се резервира бюджетният недостиг до 3 % и към този момент да не се вършат радикални промени в данъчната система, добави той.
Високият недостиг е плуване по течението, не поддържаме и повишението на държавния дълг ,
не поддържаме претекстовете за увеличението на заплатите в администрацията по метода, по който се случва, сподели Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата, аргументирайки неналичието на поддръжка към плана за държавен бюджет. По думите му не са планувани ограничения за ограничавания и икономии. От палатата не подкрепихме изказването на Министерството на финансите за това, че се отхвърляме да влизаме в еврозоната идната година, напомни той.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България
и от Съюза за стопанска самодейност на жителите също показаха отзиви, че няма да поддържат оферти план.
От КТ „ Подкрепа “ и от КНСБ показаха терзанията си
от неналичието на ограничения за понижаване на недостига и за гарантиране на растеж на приходите на заетите лица.
Социалните сътрудници разискаха плана за Закона за държавния бюджет за 2023 година, както и плановете на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното публично обезпечаване за 2023 година, като по нито един от плановете не реализираха единодушие.
Националният съвет за тристранно съдействие не реализира единодушие по плана за бюджет на НЗОК за 2023 година
Проектът беше подсилен от синдикалните организации, само че част от работодателските организации не показаха поддръжката си. Проектът планува бюджетът на НЗОК за 2023 година да бъде над 7 милиарда лева
За първична извънболнична здравна помощ се плануват близо 445 млн. лева, за профилирана извънболнична здравна помощ – 447 млн. лева, за дентална помощ – 265 млн. лева, за болнична помощ – 3 269 млн. лева, за медико-диагностични действия – 175 млн. лева, за медикаменти, медицински произведения и диетични храни – 1 692 млн. лева и други, каза управителят на НЗОК доктор Йорданка Пенкова.
За тази година нарастването на средствата в бюджета е близо 900 млн. лева , уточни още тя. В приходната част има растежи, съобразени с нарасналата минимална работна заплата и с нарасналите праговете за обезпечаване. В разходната част най-голямо е нарастването в здравноосигурителните заплащания - над 6 милиарда лева, което е с 821 млн. повече, сподели още Пенкова.
Има понижение на средствата - с 30 млн. лева, за медико-диагностичните действия, което е поради отпадналата нужда от проучвания за коронавирусна зараза, изясни доктор Пенкова и означи, че все пак плануваните средства са повече спрямо касовото осъществяване за 2022 година По думите ѝ в частта за медико-диагностични проучвания през предходната година са останали 60 млн. лева неусвоени.
Председателят на Надзорния съвет на НЗОК Момчил Мавров сподели, че има значителен растеж в средствата, планувани за медицински произведения, който е с 26 млн. лева повече. Мотивите за нарастването на разноските за първична здравна помощ са свързани с новите действия и размери, които следва да се заплащат в региона на детското опазване на здравето и за диспансерни и профилактични прегледи.
Предвижда се обезпечаване на спомагателни средства и за работещите в труднодостъпни и отдалечени места , добави той. Предстои рамковото договаряне за лечебните заведения и вероятно договаряне на нови цени и размери в болничната помощ, които да бъдат настоящи и да покриват потребностите, изключително в региона на детското опазване на здравето, където се чака повишение на цената на клиничните пътеки, добави Мавров.
Добрин Иванов от Асоциацията на индустриални капитал в България уточни, че организацията се въздържа от поддръжка на плана на бюджет, като се стимулира с това, че в плана се резервира съотношението на разходната част на бюджета с предходните години. Здравноосигурителният модел е сбъркан, защото акцентът на здравноосигурителната система се слага върху лекуването на скъпоструващи болести със скъпи медикаменти, вместо да се акцентира на профилактиката и предварителната защита. Винаги сме препоръчвали да се покачат средствата за профилактика, добави той. Иванов добави, че от асоциацията упорстват да се вкарат интелигентни решения за надзор.
Станислав Попдончев от Българска стопанска камара уточни, че действителният растеж по отношение на осъществяването е към 600 млн. лева На експертно равнище подкрепихме плана, само че имаме запаси и не можем да подкрепим бюджета на този стадий поради неналичието на политики, добави той. По думите му с предложенията не се трансформира философията на бюджета. Публичните разноски са към 4.6 на 100 от Брутния вътрешен артикул, разноските за директни заплащания от пациентите са два пъти по-високи спрямо тези в Европейски Съюз.
За предходната година разноските за медикаменти за сметка на популацията надвишават 3 милиарда лева Вноските от страна на страната са не повече от 60 лева, а бизнесът внася 120 лева, сподели още той. Поради липса на политики и опазване на практики, които деформират системата, се въздържаме от поддръжка, уточни Попдончев.
Цветан Симеонов, представител на Българската търговско-промишлена палата, означи, че са склонни да поддържат оферти план, само че имат забележки, свързани с нуждата от усилване на контрола върху изразходването на средствата.
Свилена Димитрова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България сподели, че поддържат мнението на работодателските организации, които показват паника от неналичието на качествена смяна в метода на обмисляне на бюджета и прикани страната да постави старания да внася цялостния размер на дължимите здравни осигуровки за групите лица, които обезпечава. С оглед на изискванията, в които се намираме и служебно държавно управление, което поставя старания да има баланс в страната, мнението ни е да подкрепим бюджета, добави тя. По думите ѝ провокациите пред този бюджет са огромни .
От Съюза за стопанска самодейност на жителите показаха поддръжката си за плана на бюджет.
От КНСБ и от КТ „ Подкрепа “ също показаха поддръжка към плана за бюджет, само че Валери Апостолов от КТ„ Подкрепа “ изрази сдържаност от страна на синдиката във връзка с разноските за хонорари на медиците. По думите му за тях ще останат малко над 5 млн. лева, което ще стигне за не повече от 7% нарастване, а от синдиката желаят да има най-малко 15% повече.
Социалните сътрудници разискват плана за Закона за държавния бюджет за 2023 година, както и плановете на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното публично обезпечаване за 2023 година
На 21 април служебният министър-председател Гълъб Донев и служебният министър на финансите Росица Велкова оповестиха, че държавното управление ще внесе в Народното събрание Закона за държавния бюджет, създаден на база на настоящото законодателство. Предложеният бюджет е с недостиг от 6,4% от брутния вътрешен артикул, което е съвсем 12 милиарда лв..
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ